Year: 2024
Type: article
Abstract: Статията проследява опитите на българското правителство, оглавявано от министър-председателя Андрей Ляпчев, да разреши нескончаемата бежанска криза, предизвикана от разпоредбите на Ньойския мирен договор от 1919 г., които принуждават Царство България да отстъпи няколко територии, чието основно население са българите. Освен това един от най-належащите проблеми, които кабинетът на Ляпчев е трябвало да разреши, е финансовото положение на страната, което е непрекъснато нестабилно от края на Първата световна война. Така възниква идеята да се потърси помощ от Финансовия комитет на Обществото на народите, от когото е поискано да отпусне на България заем, предназначен да помогне на страната да създаде подходящи условия за настаняването на вълните бежанци, които продължават да пристигат от отстъпените земи. След като този заем е отпуснат през 1926 г. и е реализиран успешно, през 1928 г. България моли Обществото на народите да отпусне на страната още един заем, който е бил предвиден да помогне за стабилизирането на финансовото положение и на състоянието на националната валута на Царството. Основен фокус на статията са преговорите за тези заеми – Бежанския заем от 1926 г. и Стабилизационния заем от 1928 г., и двата от които са изиграли съществена роля за успешните опити на последователните кабинети на Ляпчев да подобрят цялостното социално-икономическо състояние на страната.
Source: Терени
Author: Мартин Вачев
Institution: Sofia University "St. Kliment Ohridski"
Language: English
Subfield: Economics and Econometrics
Domain: Social Sciences
Open Access status: hybrid
OpenAlex ID: W4411610927