Year: 2024
Type: article
Abstract: Присъствието на Русия на балканската геополитическа сцена има вековни традиции. В различни исторически периоди отношението й към Балканите и взаимодействията с останалите Велики сили се оказва ключов фактор за съдбата на държавите от региона, както и за промените в политическите им граници, държавното устройство, икономическото и културното развитие на техните национални държави. В борбата за геополитическо и икономическо надмощие на “балканския геополитически възел”, интересите на Русия в периода XVIII – XIX в. се сблъскват предимно с тези на Османската империя и Австро-Унгария. Изначално схващанията за Запад и Изток зависят от постулатите на развитието в цивилизационните отношения на евразийския континент, които детерминират различията в западната и източната му част. Постепенно техните социално-културни, идеологически и геополитически характеристики се приемат като основни признаци за разпределението по оста Запад – Изток. Този модел за структурирането на света се осъществява не на сто процента географски, а най-вече на културен принцип (което разбира се не го лишава от географската му идентичност). Тези пространства – на Изтока и на Запада, не е редно да се разглеждат като две основни, хомогенни, камо ли идентични, тъй като представата за тях не трябва да изключва тяхната сложна вътрешна структура, предопределена от историческите събития в манталитетно-цивилизационен смисъл на геополитическите светове и от различните видове самоопределяне и идентификация на населяващите Балканския полуостров общности. Тъкмо обстоятелствата, довели до тези самоидентификации в балканския ареал са ключови за разбирането на съвременните пространствени съотношения Запад – Изток. През Балканите преминават две значими цивилизационни граници – тази между православието и католицизма, от една страна, и между християнството и исляма, от друга. Съществува разединение на националните и локалните култури, в смисъла на етническото многообразие в региона. Характеризиращо явление, създадено от процесите на разпадане на Османската империя, е именно балканизацията. В контекста на проявавата й в различни форми на разделение и формиране на враждебно настроени една срещу други нестабилни национални държави през XVII в. интересът на Русия към Балканите е насочен предимно към разширяване на нейната територия и влияние, като балканизацията успешно се вписва в него. Руската империя все още е в ранните си етапи и се стреми да установи силно присъствие в региона. Балканите, разположени на кръстопътя между Европа и Азия, предлагат на Русия стратегическа „врата“ към Средиземно море, което е от решаващо значение за по-нататъшните й морски амбиции. Освен това интересите на Русия в региона са мотивирани и от присъствието на славянски православни християни. През XVIII в., с възникването на Източният въпрос се осъществява своеобразна промяна на равновесието в силите на Балканския полуостров и Европейския изток. Източният въпрос, определен като „комплексен проблем с различни аспекти – политически, военни, стратегически, икономически, социални, религиозни и културни” (Първев, 2018, стр. 23), се явява повратна точка за Балканите, тъй като категорично допринася до разделението на региона между Изтока и Запада в политическо, етно-културно и психо-мисловно отношение. Отношенията между Великите сили оказват влияние върху народите, живеещи на Балканите, тъй като техните интереси често се сблъскват със стремежите на местното население за независимост и самоопределение. Великите сили определено преследват собствените си интереси за сметка на тези на местното население, което води до размирици, конфликти и напрежение в региона. Руската дипломация на Балканите се характеризира с комбинация от военна сила и политически маневри. Желанието за уреждането и запазването на „буферна зона“ между Османската империя и останалата част от Европа се запазва като линия. Неслучайно България и съседните й, млади национални държави, се оказват във фокуса, както на руската геостратегия за региона на Югоизточна Европа, така и за културно-историческотото и манталитетно разделение по оста Изток – Запад. Руско-турската война от 1877 - 1878 г. подхранва амбициите на Русия и през следващите десетилетия, като страната провежда засилена политика по линия на „панславизма“, която цели да обедини всички славянски народи под руско ръководство. С решението на Берлинския конгрес областите Македония, Одринско и Босна да останат в границите на Османската империя, довежда до големите проблеми на източните балкани от периода 1878 – 1914 г., тъй като Балканският полуостров играе стратегическа роля за Руската империя по отношение на икономическите връзки, транспорта и комуникациите. В периода на XIX – началото на XX век Русия поради своите икономически и военно-технически проблеми, от гледна точка на изоставането й във въоръжаването, в сравнение с другите европейски сили, се стреми да запази статуквото, което именно Берлинският договор е наложил. Независимо от предпазливото поведение, тя се стреми към доминация във двустранните отношения с балканските народи на основната на православието и славянството. Двупосточността в руската геосратегическа линия, само подчертава, че тя има трайни интереси там, които са отправени към бъдещето. Тя използва съществуващите традиционни културни, етнически и исторически връзки, за основа на създаване балкански славянски съюз, който обаче се оказва невъзможен предвид стратегическите и концептуални стремежи на балканските народи, а двойнствеността в руската политика спрямо българо-турските отношения, от една страна да съхрани статуквото, от друга страна да контролира всички въпроси по проблемите на Македония и да не допусне договорки между Османската империя и Княжеството, които биха довели до създаването на една голяма държава непосредствено близко до проливите. Обективните обстоятелства и геополитическите интереси на Русия, очертани в разглеждания период, в голямата си част се запазват в периода преди, по време и след Първата световна война, независимо от историческите превратности. Тези интереси продължават да съществуват в периодите на Втората световна война и след нея, като трайни интереси на Русия в региона, което убедително показва, че макар видоизменена, геостратегията на руският ботуш, трайно се установява на Балканите.
Source: Терени
Author: Рая Топузакова
Institution: Sofia University "St. Kliment Ohridski"
Language: English
Subfield: Cultural Studies
Field: Social Sciences
Domain: Social Sciences
Open Access status: hybrid
OpenAlex ID: W4411610945
FWCI:
Cites:
Cited by:
Related to: