Year: 2025
Type: article
Abstract: ОТ СЪСТАВИТЕЛИТЕ Мила Маева, Пламена СтояноваДоброволчеството представлява сложен, многопластов и исторически устойчив социален феномен, чрез който се проявяват ценности като солидарност, емпатия и отговорност към общността.Чрез доброволните практики индивидите не само оказват подкрепа на други хора или групи, но и участват активно в изграждането на социалния ред, като реагират на структурни промени и кризи.В съвременните социални науки доброволчеството се разглежда едновременно като ресурс, практика и форма на социална организация, която допринася за изграждането на доверие, за консолидирането на общностите и за повишаването на обществената устойчивост (Putnam 2020;Wilson 2000Wilson , 2012)).Неговата актуалност се засилва в контекста на военни конфликти, природни бедствия, миграционни процеси, социална поляризация и икономически неравенства, които маркират настоящата глобална среда (Smithm, Stebbins and Grotz 2016).Два тематични броя на "Българска етнология" са посветени именно на тези въпроси.Те са разработени в рамките на проекта "Доброволчеството в България -история, каузи и препоръки (Heroes)", финансиран от Фонд "Научни изследвания" (КП-06-ПН80/10).Целта е да се очертаят историческите, правните, икономическите, социалните и културните аспекти на доброволчеството в България и да се предложи цялостна интердисциплинарна перспектива към феномена.Мултидисциплинарният състав на екипа -историци, прависти, икономисти, политолози, антрополози и етнографи -логично се отразява и в тематичното и методологическото разнообразие на статиите, включени в двата броя.Представените текстове анализират доброволчески инициативи в различни социални сфери -образователни институции, младежки организации, религиозни и етнически общности, миграционни и спортни контексти, както и в ситуации на природни, биологични или технологични бедствия -и предоставят емпирично богат и концептуално разностранен поглед към доброволчеството в съвременна България.В научната литература доброволчеството най-често се дефинира като свободно избрана и неплатена дейност в полза на други хора или общности, която може да бъде организирана или неформална (Cnaan et al. 1996;Musick & Wilson 2008;Wilson 2000).То предполага реципрочност (взаимност) и е резултат от солидарността на членовете на общностите.Социологическите изследвания го разглеждат през призмата на гражданското участие и социалния капитал (Dekker & Halman 2003;Putnam 2020), докато антропологическите подходи подчертават неговите морални, ритуални и културни измерения, ситуирайки го в логиката на дара и дарообмена (Цанева 2016; Mauss 2007).Дарът според М. Мос има "три задължителни негови страни -да се даде, приеме и отвърне на дара" (Mauss 2007: 205).Те са валидни с широка вариативност за всички времена и култури.
Source: Българска етнология
DOI: 10.7546/be.2.25.1
Authors: Mila Maeva, Plamena Stoyanova
Language: Bulgarian
Subfield: Sociology and Political Science
Field: Social Sciences
Domain: Social Sciences
Open Access status: bronze
OpenAlex ID: W7134253100